Резерват Мореми, Ботсуана.
Това което следва да прочетете е финалът на предната публикация, която написах. Тогава обаче реших, че ще се получи прекалено дълъг текст и го оставих за сега!
Леопарди, Резерват Мореми, Ботсуана. Импали, Резерват Мореми, Ботсуана.
Преди това обаче ще ви дам малко информация за Резерват Мореми в Ботсуана. Там беше лагерът ни в саваната, в който живяхме в продължение на 10 дни. Кръстен е на вожд Мореми от племето Ба’Тауана. С размер 500 000 ха или 5,000 кв. км., той не е най-големият в южноафриканската държава. Националната политика е екологично-туристическа, като в парковете има много малко лоджове – малки селца с колибки. Целта е туристите да могат да се потопят в в девствената природа и да се преклонят пред величието на тази земя.
Мореми Лодж, Ботсуана. Туризъм в Мореми Парк, Ботсуана.
Ето и втория финал на предишната публикация, стояща достатъчно добре и самостоятелно:
“Ще завърша с една страхотна и дълбока мисъл, която да не повярва човек, но ми се падна от ония късметчета, които идват с кафето, когато си на заведение. Тя е във връзка с една доста обширна тема, в която няма да вляза в детайли сега – опазването на околната среда! Какво правят правителството и обикновените граждани в Ботсуана – те пазят земята, природата, животните и традициите си!
Двете ми близки срещи с леопарди в Ботсуана.
А, какво правим в България… Първо да погледнем към правителството: Днес прочетох, че продават защитена земя на нос Калиакра на безценица, за да я застроят, следователно съсипят и да изкарат пари, разбира се.
Нос Калиакра, България.
Но не само правителството е виновно, ние се държим с природата си сякаш наистина ни не все едно. Най-важно е да спрем да сочим с пръст и да се вгледаме в нас. Ние хвърляме боклуци по земята и не пазим никакъв вид чистота, нямаме ни най-малка култура на рециклиране и се държим зле с животни и хора, а после се прибираме у дома и със сълза в окото и един клик на мишката подписваме петиции за опазването на околната среда в Камбоджа, или против избиването на тюлените и китове в Норвегия, или пък в защита на експлоатирания детски труд в Китай и проклинаме жестокостта. Лошото е, че след тази онлайн активност се чувстваме добре, сякаш изпълнили граждански, не, дори вселенски дълг и променили света. Лицемерно, а и доста глупаво, не мислите ли? Жестоки сме ние, винаги с най-ценното, най-близкото ни. Това което взимаме за даденост.”
Боклук, София. Част от събраните боклуци в района на Седемте Рилски Езера.
Искам да обърна внимание на този текст от статия на Жак Юрий за Франс Прес, на която попаднах днес. Казва се Японското Изкуство да Събираш Боклука Разделно. Разгледайте я. http://e-vestnik.bg/15382
“Обяснявам, че използвайки местоимението НИЕ, докато пиша, не поставям всички под един знаменател, аз самия не се слагам под него. Пиша така, защото всеки от нас може повече и надявам се това да подбуди у вас, както и у мен самия, промяна и развитие.
А ето и мисълта от кафето…Трябва да разберете, че земята НЕ ни е подарена от предците ни, а ни е дадена под наем от нашите деца! Между другото поговорката е индианска… една от многото цивилизации, погубени от прогреса, алчността и парите. Дано не „изчезнем“ скоро и ние и помнете, че независимо от обстоятелствата и изкушенията ние винаги имаме право на избор! ”
“Ще бъдем запомнени вечно според следите, които оставяме зад нас.” Дакотанска поговорка.
Julian Kostov 